Лятото когато човек има свободен ден през седмицата не е лошо да щукне в планината, стига прогнозата за времето да е добра. Така направихме и ние, в една хубава сряда се разходихме до връх Харамията и Седемте Рилски Езера.
Тъй като цената за лифта поскъпва всяка година, а и аз съм на мнението, че лятото този лифт не трябва да работи, за да се намали човекопотока към езерата реших да дам ударен пример и да се качим по пътеката и да си спестим по едни 25лв на човек. Отделно като не се ползва лифт може да се разчупи маршрута.
Времето за качване пеш до хижата ни отне точно един час. След кратка почивка поехме към старата хижа, пътеката минава над Долното Езеро, спряхме да направим по някоя снимка. Самата стара хижа се казва 7-те Езера и се намира на брега на Рибното езеро, което се води второто от седемте.
Ако хванете пътеката отляво на езерото(южната страна) ще достигнете до изградена чешма и нарисуван кръг върху плосък камък. Според Петър Дънов това е район на средоточие на космическа енергия, но тъй като мястото около рибното езеро е тясно, паневритмиите на бялото братство се правят около езерото Бъбрека, където има широки пространства.
След рибното езеро поехме по пътеката нагоре към Харамията, тя е ясно очертана и стръмна. Преди да започне финалното катерене към върха се излиза на един превал, от който добре се виждат двете езера Чанакгьол , водят се за началото на река Черни Искър. На превала засякохме голяма група младежи, тръгнали на поход с развят български байрак. Те продължиха по коловата маркировка към Зелени Камък, а ние започнахме да изкачваме Харамията.
Не след дълго бяхме на върха, от там се открива красива гледка към долните 5 от Седемте Рилски Езера. Седнахме за почивка и да похапнем малко и да решим на къде да продължим. Избрахме стръмният но кратък път/пътека, ако въобще може да се нарече така, към една кота над Близнака, която на картата е обозначена само като панорама. Доста е стръмно, но пътечката се вие наляво надясно и не е трудно да се качи човек, трябваха ни около 20 минути за самото изкачване.
Вече качили се до тази панорама се откри страхотна гледка към Мальовишкият дял на Рила – най-алпийската част от планината с характерните назъбени върхове. Мръднахме стотина метра в южна посока и ни се откриха езерата от Урдиният циркус. Спомените от преходът ни покрай удините езера нахлуха с пълна сила.
След като се насладихме на поредната порция рилски красоти се отправихме към Раздела и така нареченият Езерен връх, което не е точно връх, ами една кота от Отовишкото било от което се виждат и седемте езера. Там естествено поседяхме повечко време любувайки се на езерата, а отсреща Калините и Поличите стояха гордо.
След задължителната фотосесия се отправихме малко назад и се спуснахме по пътеката покрай Сълзата до изградената наблюдателна площадка, намираща се над Сълзата и Окото, от която също се виждат всички езера, но тъй като Сълзата ви се пада в гръб, ако снимате другите, то от там не може да се направи панорамна снимка на всичките езера.
И от тук започна да си личи простотията на НП Рила – вместо да ограничат потока от хора в района, те са направили някакви каменни алеи и стълбища, дървени парапети, алеи с чакъл и тн. А специално наредените камъни между Окото и Сълзата са плоски, под наклон и хлъзгави дори на сухо. При един дъжд ще стане абсолютна пързалка. Но така действа корупцията – собственика на лифта е доволен, парка е доволен заради похарчените пари за благоустрояване , всички са на кеф, само не и туристите.
Спуснахме до Бъбрека, където направихме последната по-голяма почивка преди да се спуснем по пътеката към хижа Скакавица, от там да отбием в посока хижа Ловна докато достигнем до ски пистата и от там да се спуснем до началото на лифта, където бяхме оставили колата.
Общо за деня ни се навързаха точно 20км и 1256м положителна денивелация, които преминахме за 8 часа и 30 минути, включващо големите почивки и мотаенето наляво надясно, за да погледаме и снимаме това и онова.
Видеоклип от преходът ни:
- Коментар
- 791 views