Изкачване на връх Яловарника по ръба

Върховете Яловарника и Зъбът съм ги изкачвал и друг път, този път идеята беше да качим Яловарника по ръба между него и връх Каменица. Стартовата ни точка беше хижа Беговица (Каменица).

За прехода се уговорихме само трима, аз Любо Бучински и Жоро Немчев, такава малка и стегната група е най-добре за по-тежки и рискован маршрути в планината. С Любо тръгнахме от Благоевград, а с жоро се срещнахме в Сандански и с неговото Субару се качихме до хижа Беговица. Пътят от Попина Лъка до хижата е зле, така че си трябва по-висока кола.

На хижа Беговица не се заседяхме много, колкото да се преобуем и облечем, че сутринта въпреки че беше вече към 9 и нещо си беше студено. Тръгнахме в посока Беговишки превал като си наложихме сравнително бързо темпо, като направихме кратка почивка на Даков мост, за да се разсъблечем – едно че започна да се затопля времето, а и вече бяхме загрели. Свалихме се по къси ръкави. Общо взето от Даков мост нагоре вече си на открито и Райко добре ни огряваше.

Без излишно мотаене продължихме нагоре, като задминахме една група от 3ма чужденци тръгнали и те към Яловарника, но щяха да се качат през улея между Яловарника и Зъба (по този маршрут се качих предният път), малко след тях застигнахме и една двойка българи поели по същият като чужденците маршрут.

На едно пресъхнало заблатено езерце седнахме да починем и да хапнем по малко. Точно там се делят пътеките, ако искате да хванете по улея, трябва да свиете в дясно точно преди езерото, има каменни пирамидки, но е добре да имате и някаква офлайн навигация. Нашият път беше нагоре към беговишкият превал.

Достигнали до превала, вече свихме в дясно посока премката между Каменица и Безименната кота от която почва ръба към Яловарника. Премката се вижда много добре от тук и не се губи от поглед през цялото време. Не спряхме за почивка, направо нагоре като минахме през кратък участък от пиринският камънак. На премката бяхме около 2 часа и 10 минути след като тръгнахме от хижа Беговица (Каменица).

Тук беше първото ми разочарование, другите двама – Любе и Жоро не искаха да качим връх Каменица, даваха зор да ходим към Яловарника, защото започна да се заоблачава. Реших да не се цепя и поехме първо към безименната кота и след това по ръба към тъй чаканият връх.

До към средата нямаше проблеми, следвахме си билното ръбче, което беше доста широко. Докато не стигнахме една скала, дето трябваше да спуснем. Може и директно да се спусне, има праг около 2м, но двамата докато се чудеха как да се реализира, аз реших да видя дали мога да заобиколя от ляво. Можеше да се заобиколи, така че минахме в ляво от скалата, макар и от там да е малко тегаво за хора, които имат проблеми с височините, а и трябва определено да се сухо.

След това поехме нагоре по ронлив сипей и продължихме по ръба достигайки до едни скали, които леко се подсичаха отляво и после стръмно нагоре да се излезе на ръба. Там вече се зачудихме дали да издрапаме още 3 метра по скалата и да продължим по ръба. Но не знаехме какво ще последва и решихме да траверсираме отново в ляво. После от страни като гледахме терена, то ако бяхме качили тия 3 метра, после само равно до под самият връх, а реално от тази точка до върха има към 200 метра по права линия.

Та заобиколихме отляво, последната скала е по тъмна на цвят и я кръстихме черната скала, след като я заобиколихме излезнахме на приятен тревист улей, който в дясно излизаше на ръба, а в ляво продължаваше към друг улей от който се качва върха. Ние директно хванахме наляво, на моменти беше доста стръмно докато не се качихме вече по-високо и попаднахме на пътечка с пирамидки. Така че препоръчвам първо да се хване надясно към ръба и после наляво, така е по-безопасно.

В крайна сметка по този десния улей излезнахме вече точно под върха, оставаха ни да изходим едни 50 метра. Там на върха бяха тази двойката мъж и жена, които настигнахме долу по пътя. Те тъкмо тръгваха към Зъба, а ние останахме на Яловарника да обядваме и да се снимаме.

Времето се менеше, редяха се облаци и слънчице. Направихме малко по-дълга почивка на първата кота на Яловарника, след което се запътихме към по-ниската кота и от там стръмно спускане към премката между Зъба и Яловарника. Там срещнахме чужденците (единият се беше качил до Зъба, а другите двама мернахме горе на ниската кота докато си почивахме, но бяха слезли преди нас до премката). Оказаха се шведи и холандец, но не се заговорихме много.

Те тръгнаха надолу, а ние нагоре към Зъба. Жорката беше на път да поеме и той надолу, но го навихме да качи Зъба за пореден път. Вече доста намалили темпото се качихме на върха, като там заварихме и други хора, имаше някакви пичове тръгнали към хижа Пирин, ама им препоръчахме да отседнат в Трите Реки.

От Зъба се открива една от яките гледки в Пирин, виждат се Тевно Езеро и безброй върхове като добре се открояват Вихрен и Кутело на заден план. След кратка почивка за някоя друга снимка поехме надолу от другата страна на върха в посока Куклите.

И тук отново разочарование, вместо да продължим към Куклите, другите двама решиха да се спуснем надолу покрай Кукленското езеро. Така и сторихме, но беше грешка. Ако бяхме хванали през Куклите и Солището сме щели да наберем много манатарки. В крайна сметка намерихме някоя друга гъба, ама си личеше че някой ги е обрал преди нас по пътя, който поехме на слизане.

Последната почивка отново направихме на Даков мост, преди да достигнем до хижата. В хижата бяхме някъде към 6 без малко. Седнахме да хапнем гъбена супа, боб с манатарки, кюфтета и картофки с по биричка. Правят и уникален десерт с ядки и горски плодове, получил им се е страхотно.

Някъде към 7 вечерта потеглихме от хижата обратно към Благоевград.