До връх Синаница през Конски Кладенец

Денят бе 28-ми Август – рожденият ден на Михаела, която от няколко години на тази дата се качва на връх Синаница, а след това купонът е на заслон Спано Поле. За тази година бе избрала изкачването на Синаница да започне от мраморните кариери над село Илинденци, като пътеката подсича връх Конски Кладенец, но минава през едноименният извор.

Поради не добрата прогноза за времето половината хора се отказаха, така че на прехода бяхме само 5 човека – Аз, Михаела, Верчето (една позната, която не бях виждал от 20-тина години) и нейният съпруг Данчо, който беше нашият водач в днешният ден.

Колата я оставихме в Струмяни, а от там до малко над 8-ма кариера ни извозиха с джип. Тръгнахме пеш по пътеката към Конски Кладенец малко след 9 часа сутринта. Пътеката е маркирана единствено с каменни пирамидки и то са по-нарядко, така че е добре да си имате водач познаващ маршрута, или oruxmaps с карта от bgmountains.

След кратко равно и леко надолу докато влезнем в дерето над кариерата започнахме стръмно изкачване в гората, пътеката в гората се следва сравнително лесно. След това започнахме да излизаме на едни стръмни поляни, които бяха пообрасли и пътеката се губеше, та следвахме навигацията на телефона, защото Данчо и Верчето бяха поизостанали малко назад.

Вече излезли на билото под Конски Кладенец се включихме в пътека с жълта маркировка, която някога се е ползвала за към хижа Синаница. Но маркировката също беше на изчезване, но от време на време имаше по някоя каменна пирамидка. Най-важното е че точно където пътеката влиза в клека имаше поставена по-голяма каменна пирамида със забита пръчка в нея, за да се вижда по-отдалеч.

Пътеката беше почистена и нямаше никаква драма да се мине през този участък с клек. Имаше и много боровинки, но не се бавихме много много да берем, защото купестите облаци бяха започнали да се струпват по небето. На изворчето Конски Кладенец спряхме за почивка, допълнихме си вода. До тук бяха минали някъде около 2 часа от началото на прехода.

От тук вече се откриваше красива гледка към Синаница. Една такава красива, стръмна и нацепена. Общо взето пътеката с жълтата марка ни отведе до подножието на върха. Пътеката подсичаше Синаница отляво, а ние започнахме да катерим върха по западният му ръб. Изкачването е приятно, няма нищо екстремно в него. Към 12:15 бяхме на върха.

За щастие облаците се бяха поразкъсали, дори имахме минути слънчево време. На върха естествено си направихме снимки, направихме си наздраве за рожденият ден на Михаела. Всъщност бяхме само 3-ма на върха, Данчо и Верка ги чакахме още около час, но все пак ги дочакахме на връх Синаница за една обща снимка.

Вятъра донесе нов тежък облак, стана тъмно и студено и групата ни пак се раздели. Тримата с Митко и Мишето поехме по билото към Синанишка порта, като оставихме другите двама да си починат и похапнат. Аз си хванах по стандартният по билото през портата, Мишето и Митко хванаха някаква уж пряка пътека, та се наложи да ги чакам 15-тина минути някъде долу под синанишката порта. Един съвет от мен – винаги си ходете по царският път, преките пътеки не са по-бързи и удобни.

Тежките облаци започнаха да се натрупват, така че увеличихме темпото. От тук до заслон Спано Поле го взехме почти без почивка, спирахме само на 1-2 места за кратко на крак. Подминахме разклона на пътеката идваща от хижа Вихрен към хижа Яне Сандански. Започна да ръми леко. Добре че оставаше малко до заслона. Някъде към 15:20 пристигнахме на заслон Спано Поле, тъкмо преди да започва да се изсипва проливният дъжд.

Мишето първоначално беше запазила 12 места, в крайна сметка беше отказала 6 и имахме запазени точно 6 легла – в едното бунгало 4 човека на двуетажни и другото бунгало беше с 2 легла. А въпреки че беше делничен ден, очакваха се да нощуват над 40 човека, а и пристигаха още без резервация. Вечерта заслон Спано Поле се пръскаше по шевовете.

Та вечерта бяхме 6-ма – ние 5-мата от прехода и от Сандански се беше качил още 1 приятел на Михаела. Хапнахме и пийнахме за нейно здраве, добре поляхме рожденият ѝ ден.

Мишето от невнимание пак се беше вкарала в приключение. Точно на връх Синаница си ровеше в раницата и установи, че ѝ липсва портфейла. За щастие се установи, че го е забравила в колата, та нямаше голяма драма. Добре че другите носехме повече пари в брой.

На другия ден закусихме и поехме надолу към преливниците на Мозговица, където колегата на Мишето щеше да ни чака с джипа и да ни върне в Струмяни. Бързахме по-рано да слезем, че за този ден прогнозата беше да започне да вали още от обяд.