Изкачване на връх Дженгал от хижа Демяница

Връх Дженгал е с височина 2730м и е разположен в централната част на Пирин, от едната страна се извисява над Попово езеро, от другата над Валявишките езера, Самодивските езера са в самата му основа. Дженгал е един магнетичен и красив връх привличащ хиляди планинари всяка година.

Основните точки хижи за преход до връх Дженгал са хижа Безбог, хижа Демяница и заслон Тевно Езеро. Ние избрахме за начална точка на нашият преход хижа Демяница, която се намира над Банско на 1890м надморска височина. С малко по-висока кола се достига на 10-тина минути преди хижата.

Бяхме група от 7 човека, бързо достигнахме и подминахме хожа Демяница и продължихме нагоре по долината на Валявишка река. Последно бях идвал в този район миналата година, като тогава се спуснах от Тевно Езеро до Банско пеша. Тази година ме изненадаха с множество дървени мостчета и стъпала изградени по пътеката,

Постепенно набирахме височина, а долината винаги ме е впечатлявала със своята красота – много зеленина и разцъфнали цветя, а околните върхове правят гледката още по-впечатляваща. Така походихме по долината до разклона, където се разделят пътеките – синята маркировка продължава направо за Тевно Езеро, а жълтата наляво за Валявишките езера, Дженгалска порта и хижа Безбог.

Ние поехме по жълтата маркировка, като постепенно се изкачихме до Голямо Валявишко езеро, в началото когато е пълноводно езерото има ясно изразен остров, който става полуостров с намаляване на нивото на езерото. На брега на езерото направихме първата малко по-дълга почивка, да хапнем по нещо за подкрепа преди предстоящото стръмно изкачване.

След почивката продължихме още известно време по маркираната пътека, след което отбихме вдясно и се насочихме вече към изкачване на връх Дженгал. По принцип има маркировка от пирамидки, но все още имаше преспи сняг и ги заобикаляхме, та не следвахме точно отбелязаната с пирамидки пътека.

Ориентировка ни беше пещерата в склона под връх Дженгал, изкачвахме се по склона вдясно от нея, когато достигнахме нивото ѝ се отбихме да я видим. Склонът там е доста стръмен, така че подходихме внимателно към входа на пещерата.

Върнахме се към пътечката по която изкачвахме и продължихме към върха, на Дженгал се качихме точно по обед в 12 часа, като бяхме тръгнали от хижа Демяница в 8:30, т.е качихме върха за 3:30 минути, напълно нормално време за ходене с нормално темпо. На върха направихме голяма почивка, повече от половин час се наслаждавахме на пиринските гледки.

А гледките от върха са наистина зашеметяващи от тази височина, долу в ниското много добре се открояват валявишките и самодивските езера. На север се издигат Голям и Малък Полежан, вижда се част от полежанското езеро. В противоположна посока т.е на юг се вижда добре оформената снага на връх Момини Двори, а зад него гордо стои връх Каменица.

На изток са Сиврия, Джано и Дебели Рид, а на запад добре се откроява Валявишкият чукар и зад него се вижда ридът Мозговица. В северозападна посока много добре се вижда връх Вихрен при ясно време. При нас на моменти се виждаше, на моменти чезнеше в облаците.

Малко преди да поемем обратно надолу към Валявишките езера на върха се качиха няколко момчета идващи от хижа Безбог. Те ни щрапнаха общата снимка, след което започнахме да спускаме малко по-встрани от където се бяхме изкачили, по-полегато и не толкова кофти за слизане.

Спуснахме се до двете най-горни езера, които някои наричат Дженгалски езера, в някои от картите си се водят за валявишки. Там също направихме дълга почивка, излегнали се до езерото на припек.

След това спуснахме до следващите езера и там се помотахме, попаднахме на хубаво място за бивах, от където стана и една чудесна снимка на връх Дженгал. Продължихме надолу по едни морени, докато излезем на маркираната с жълта маркировка пътека. По спуснахме до голямото Валявишко езеро, продължихме надолу до долното езеро. Там също се отбих за няколко снимки на фона на връх Валявишки чукар.

Последва едно монотонно спускане по долината към хижа Демяница, като краката вече бяха натрупали умора, но красивите гледки ни даваха сила. С две кратки почивки се спуснахме до хижата и автомобилите оставени на пътя под хижата.