Предната година обиколихме водопадите в Беласица от българска страна, сега дойде времето на тези от македонска страна. Те са общо 7 водопада над 3 села – Смолари, Колешино и Габрово.
За щастие нямаше опашка на граничният пункт Златарево и преминахме бързо през границата и се запътихме към първият водопад – Смоларски водопад, намиращ се над село Смолари. До началото на еко-пътеката се достига лесно, навсякъде има указателни табели.
В началото на еко-пътеката има две заведения – Водопада и Атлантис, ние следобеда седнахме на Водопада, защото на Лебедово Езеро нямаше места, но не сме доволни, скарата е нищо особено, но цените бяха високи. Нищо чудно че заведението си стои празно.
Та да се върнем на Смоларският Водопад – води се най-високият от беласишките водопади с височина на пада от 39,5 метра. Според Уикипедия също така е най-високият постоянен водопад в Северна Македония. Лично аз съм ходил и до Корабският водопад, който е с височина над 100 метра, но в много сухи години пресъхва през септември.
Еко пътеката до Смоларският водопад е добре оформена, качва се по стъпала за около 20 минути до основата на водопада. Пред водопада е изградена дървена платформа, на която има пейки за почивка. Пейки има и по продължение на еко-пътеката, както и една чешмичка с малък дебит на водата.
След като направихме снимките и починахме за кратко се отправихме обратно към колите и към следващото село Колешино и водопадите над него. Асфалтовият път стига близо до основният водопад, от където се оставят колите до водопада са 300 метра по пътека с лек наклон, като покрай пътеката има изградени беседки.
На мен колешенският водопад ми хареса най-много от водопадите в Беласица, от всичките в България и Северна Македония, но това си е чисто субективно мнение. Над основният водопад има още 2 по-малки, до които се достига по стръмна и хлъзгава пътека, дори имаше сложена бодлива тел да пречи на преминаването на горе, но беше повдигната и се минаваше лесно.
Качихме се и до другите два водопада, направихме по някоя снимка на тях, върнахме се до колите и се отправихме към следващото село – Габрово и трите водопада над него.
Първият водопад е буквално на 30 метра от паркинга, където се оставят колите. До другите два водопада има изградена еко пътека с дължина около 800 метра.
Като цяло инфраструктурата в Северна Македония за достъпа до водопадите е в пъти по-добра от тази в българската част на Беласица...
След водопадите отидохме до Лебедово Езеро, но както очаквахме беше пълно с народ, цели автобуси с българи се бяха изсипали там да обядват. За това както писах по-горе, отидохме да хапнем на ресторант Водопада и някак не останахме много доволни.
След прибирането в България решихме да отидем отново до село Долене. Последният път бяхме там в късна есен, искахме да видим селото и през пролетта. Красиви цветни градини с различни цветя за различните сезони.
И пак сблъсък с българската действителност – в Македония пътищата бяха перфектни, а тук пътя до село Долене беше супер разбит, трябва да имате голямо желание да посетите селото, за да изтърпите разбитият път, за да достигнете до него.
Но пък си заслужава!
Коментар