С велосипедите от Благоевград през хижа Македония до Семково и Белица. На другият ден от Белица през Годлево и Бачево, над Предела към заслон Чакалица.
Ден 1: Благоевград – Картала – хижа Македония – Семково - Белица
Вело приключението ни започна сравнително скучно и досадно, среща в 7 сутринта в началото на алеята за Бачиново и от там с колелата нагоре по асфалтовият път към Бодрост и Картала. До картала имахме 2 кратки почивки на Славово и на параклиса при отбивката за Септемврийче. На беседките на Картала направихме по-голяма почивка, вече беше 10 сутринта, 3 часа карахме до тук.
От Картала до хижа Македония също нищо интересно, караме си и бутаме нагоре по чакъленият път до кантона на ВиК и остава още 15-20 минути зор за последната душевадка. С много кратки почивки в 13:00 бях на хижата, 6 часа от Благоевград. Другите двама – Митака и Стефо вече се бяха качили и ме чакаха.
На хижа Македония хапнахме, цените спрямо други хижи са по-приемливи: Леща с 2 кюфтета и бира кенче Пиринско – 11 лева, като бирата е 4 лева. Примерно по други хижи е по 5лв. След като хапнахме се изтегнахме пред хижата на тревата за половин час че и малко повече.
И тук идва време за първата поука: Не ходете боси в тревата пред хижа, не се знае кой пиян някоя вече е счупил бутилка и може да ви се забие някое стъкло! Та Стефо се разхождаше така бос и... но го усети по-късно.
След почивката се облякохме, сложихме каските почнахме да бутаме по сипея към Динков Дол, за да излезем на панорамният път към Семково. И малко след началото на сипея Стефо спря, остави колелото седна и си свали обувката и чорапа, беше се разкървавил. Гореспоменатото стъкло при натиска от спускането се беше забило и беше отпрало около 1кв сантиметър от петата му. Извадих аптечката, промихме раната и сложихме хубава дебела лепенка – явно свърши добра работа тази лепенка, та след това не се оплака от петата си.
Спуснахме се вече до чакълестия панорамен път и продължихме по него към местността Караиланица. Тук трябва да „благодарим“ на НП Рила, които вместо да си изпълнят проекта както е заложен за велоалея, просто са изсипали със самосвалите чакъла и даже не са си направили труда да го отъпкат. Та от постоянно летящите камъчета Стефо получи повреда в дерайльора, но до асфалтовият път от Белица към Семково се спуснахме с няколко спирания.
Планът беше да хванем по старият път от Семково, който излиза на Парка за Мечки над Белица. Тъкмо захванахме този черен път и дерайльора на Стефо тотално се счупи. Откачихме веригата, за да може поне да се спуска свободно. Върнахме се на асфалта и от там до Белица си е само надолу, така че поне до там стигнахме без повече проблеми.
Стефо се обади на брат му, дойде с кола и си го прибраха към Благоевград. Останахме само двамата с Митака. Настанихме се в една къща за гости, по душ и изчакахме малко да захлади преди да излезем да се размотаем в Белица и да вечеряме. След размотаването и хапването се прибрахме и легнахме рано, защото на другия ден ни чакаше прибиране към Благоевград.
Ден 2: Белица – Бачево – над Предела – заслон Чакалица - Благоевград
В Неделя станахме в 7 сутринта, закусихме (бяхме си купили вечерта неща за хапване от магазина) и в 8 часа поехме по асфалтовият път към село Долно Краище. От там по черен път към село Годлево. Но вместо да си караме по утъпканият път, решихме да свием наляво... минахме по някакъв път, дето явно не се ползва изкачихме едно хълмче и почнахме да пускаме по стръмен изоставен тревист път към Годлево, то не ставаше и за спускане та слезнахме да бутаме.
В Годлевно на центъра спряхме да напъним вода и да поснимаме, голямо село е и имат хубав център. След това на път към Бачево минахме покрай мандрата – една от мандрите, които произвеждат качествен кашкавал в югозапада, но не спряхме да си купим. От там по черният път към Бачево е близо и приятно за каране, прехвърля се един не толкова стръмен баир.
В Бачево на площада направихме почивка за 2-рата закуска. Във всичките села имаше магазини и то по много, така че това дето го бяхме купили в Белица само си ни тежеше в раниците, за друг път ще си знаем.
След почивката тръгнахме по пътя водещ над Бачево към конните бази и вилното им селище, там някъде беше и отбивката с маркировка за заслон Каракачанските колиби. След вилите пътя стана по-стръмен, аз места си бутах и така докато излезем над Предел. Беще някъде към 12 и половина.
И тук е време за следващата много важна ПОУКА!: Никога не се отказвайте от начертания план, НЕ променяйте маршрута! Особено ако не сте проучили добре импровизацията, която искате да направите.
Планът беше от тази точка да се спуснем на Предел, и от там по черен път да отидем до с.Брежани, път по който съм минавал няколко пъти. Но там на място решихме и сменихме плана, решихме да караме към заслон Чакалица – голяма Грешка!
Та вместо да пуснем към предел, хванахме леко нагоре и започнахме да заобикаляме вр.Капатник, излезнахме на червената маркировка която води от Предел към върха и х.Македония, подминахме отбивката за нагоре и по черния път продължихме докато излезнахме на синята маркировка, която е от Предела към Чакалица.
До един овчарник си карахме по черен път, много приятно беше така в гората. То и на картата на BGMauntains си е отбелязано, че до там има път. Нататък е отбелязано като пътека, но маркирана официално пътека.... и тук поука номер 3! Не се доверявайте на маркирани пътеки, че не се знае кога са чистени последно, освен тези по-масовите де.
Та пътеката започна да става по-стръма, но в това беше проблема. Често имаше нападали дървета, които трябваше да прескачаме с колелата, или да заобикаляме някъде отстрани. Почнахме да се придвижваме много бавно. Но поне пътеката се следваше горе долу ясно.
След като излязохме на открито беше по-кофти, маркировка не се вуждаше никъде. Уж следвахме следата в Oruxmaps, но губехме време. Все пак намерихме пътя и се върнахме в гората. Последваха дерета с рекички, с много паднали дървета. Тук изгубихме много сили и време докато ги преминем. То надолу нагоре, стръмно.. схванаха ми се ръцете това колело да го вдигам и премятам.
Вече бяхме преминали последното дере с рекичка. Гледахме на картата, че ни остават още около 2км до излизането на черен път. Но над нас се беше стъмнило, започна да гърми и леко да вали. Часът вече беше 19:00. Митака започна да се панира и да иска да се спуска надолу по дерето! Успях набързо да го успокоя! Това нещо Никога, ама Никога не го правете! Да се спуснете в българска планина надолу по дере! После няма и да ви намерят!
Та успокоих Митака, оставихме колелата под едно борче и продължихме без тях към заслон Чакалица. Без колелата беше доста по-лесно, някъде към 8 и 30 бяхме на заслона. Междувременно се бяхме обадили на приятели да дойдат с джип от града да ни вземат. Ние продължихме да спускаме по пътя надолу в посока Славово. Само дето не знаехме, че пътя от там е запуснат и дори с джип е трудно проходим. Все пак се срещнахме с Влади и Миглена, които бяха дошли да ни вземат, качихме се и с джипа ни откараха до Благоевград. В града си бяхме в 23:30 вечерта.
Ден 3: Прибиране на колелата
В понеделник сутрин станах, нямах някаква прекалена умора. С Митака бяхме решили да се върнем за колелата във вторник. Но и той се чувстваше добре, намерихме приятел да ни метне до Чакалица още по обед. Сашката ни остави малко под заслона към 13:20. Този път минахме през село Хърсово, пътя от там е заравнен и добър, нищо общо с онзи от към Славово.
Малко преди 2 часа тръгнахме по пътеката, този път се следваше по-лесно, все пак вчера бяхме минали от там и се ориентирахме по-лесно, пък на места си личеше в тревата от къде сме минавали. След около 40 минути стигнахме приблизително мястото където си оставихме колелата, и още 5-10 минутки докато ги намерим точно къде са.
Имахме да преминем 2-3 участъка със скали и паднали дървета. Дори сега със свежи сили пак беше тегаво. Вече преодолели този участък, по-натам беше лесно. Някъде към 16:30 бяхме вече извадили колелата на черния път. За щастие колелата бяха здрави след вчерашният ден на бутане, прехвърляне през дървета, минаване през храсталаци и къпинаци.
От Чакалица до Благоевград през село Хърсово се спуснахме за около 2 часа, с 2-3 кратки почивки. В 18:30 бяхме на Бачиново, от там на Стейдж Бара да пием по една хубава студена наливна Гларус ИПА.
ПС: Като ни започнаха мъките по пътеката, тогава въобще не ми беше до снимки и се оказа че и двамата не сме снимали абсолютно нищо след това. Но спомена за тази мъка ще остане дълги години напред.
