Селата Бельово и Хасна се намират по западните склонове на Южен Пирин. Достъпът до тях е по черни пътища, като асфалтов път има до близките села Калиманци и Горно Спанчево. Този район на Южен Пирин е слабо населен и вече започващ да подивява.
Отдавна правехме планове да караме колела до село Бельово, така че дойде времето и за този вело преход. Планът беше да се придвижим с влак до Генерал Тодоров, от там по асфалтовият път към Катунци и Горно Спанчево и вече по черни пътища да отидем до Храсна и Бельово.
Бяхме сравнително малка група – 7 човека, като имаше 2-ма новобранци в този тип вело преходи – Анелия и Михаела. До Горно Спанчево стигнахме по асфалта сравнително бавно за 2:30 часа, като разстоянието е 25 км. Направихме кратка почивка в Катунци, след това и в Горно Спанчево преди да започнем стръмното катерене към село Храсна.
В началото имаше стръмно изкачване, което повечето от нас избутаха. Бързо набрахме денивелация и се откри гледка към село Горно Спанчево. Като цяло не бяхме много във форма, особено новобранците. Но постепенно се приближавахме към село Храсна, като си правехме почивки и се изчаквахме.
Достигнахме село Храсна и влезнахме в зеленият двор на черквата да починем и да хапнем. То си наближаваше 4 часа. То си пролича, че някои от нас въобще не са подготвени за такъв вело преход в началото на сезона. Едвам събраха душа, но пък почивката и хапването им се отрази добре. Добре че имаше и хубава студена вода в двора на черквата св. Харалампи Чудотворец.
След като добре си починахме отидохме до съседното водоемче, за да си направим обща снимка. Природата на около беше много зелена и приятна, личеше си че в този край има малко хора. След като се снимахме, имахме кратко спускане в дерето и след това още 100-тина метра денивелация и 3км до село Бельово.
Село Бельово също се оказа много китно селце, а и доста по-голямо от Храсна. Тук също имаше много впечатляваща черква – тази на Света Богородица. В селото имаше доста стари и полуразрушени къщи, други бяха ремонтирани и обитаеми.
Времето напредваше, трябваше да хващаме влак на обратно към Благоевград. Така че без много да се бавим започнахме да се спускаме по черният път към село Калиманци. Там докато изчакам другите да дойдат смукнах в бързината една студена бира.
От Калимаци по асфалта бързо се спуснахме в Катунци. Там решихме да идем по черният път до село Ново Ходжово и Кулата. Уж за по-бързо и по-лесно. Само дето объркахме пътя и вместо само надолу по приятен път се наложи да се катерим и спускаме няколко пъти. Времето вече притеснително напредваше и трябваше да си дадем малко зор.
Видео от Прехода:Излязохме на асфалтовият път в най-високата точка преди село Ново Ходжово, от там бързо спуснахме към село Чучулигово и от там бързо отидохме до Кулата. Стигнахме навреме, часът беше 19:30, а влакът тръгваше в 19:50. Дори имахме време да изпием по студена бира в близкото магазинче, а и да заредим да си имаме за изпът във влака. Точно преди потеглянето на влака направихме и хубава фотосесия на залязващото слънце. Бяхме изморени, но и доволни от поредното преживяно приключение.
