Село Бистрица разположено над Благоевград е било навремето с над 50 махали, в Уикипедия се води, че махалите са 42. Разположени са по планинските склонове на Югозападна Рила от двете страни на река Благоевградска Бистрица.
За един ден тези над 40 махали е почти невъзможно да се обиколят, така че ние си правим от време на време карания в района им на порции. При този вело преход минахме през Влаховска махала, Горно Брезово и Горно Демирево.
Стартирахме от чешмичката в началото на алеята към парка Бачиново, минахме през парка и продължихме по асфалтовият път в посока вилна зона Бодрост, докато не достигнахме една от махалите разположени до пътя – Лазарчево (отляво до пътя има изграден ВЕЦ). От там се отбива черен път, който продължава покрай малък приток на река Бистрица между стръмни склонове.
Направихме малка отбивка до една чешма с изворна вода, където хората от града идват да си пълнят вода. Напълнихме си хубава вода и се върнахме до отбивката по която щяхме да започнем основното изкачване – тази към махалите Влаховци и Брезово.
Общо взето с една две кратки почивки се качихме до Влаховската Махала, изкачването не е от леките, но не е и чак толкова трудно. Там във влаховската махала се отбихме до черквата Свети Димитър, която любезни съседи ни отключиха и влезнахме да разгледаме. Хубава черква с хубав двор.
След кратка почивка продължихме нагоре към други от махалите на село Бистрица. От един завой се откриваше хубава гледка към вече намиращата се под нас Влаховска махала, а по отсрещните склонове се открояваха махалите Милово и Каменарци.
След достигане на една от поляните малко под Каменарци направихме отново почивка, то от тук нататък щяха да се редуват леки изкачвания и спускания докато достигнем Горно Брезово. В този участък покрай деретата имаше кални участъци, а небето беше говото всеки момент да се отвори и да завали.
В крайна сметка само препръскваше съвсем за кратко от време на време, сериозният дъжд ни се размина. След като стигнахме Горно Брезово и спуснахме до махала Льонговска решихме да хванем напряко за Горно Демирево.
Само дето там вече път няма и по пряката пътека трябваше да побутаме малко, но пък се откриха страхотни гледки към Рила и Пирин. След като избутахме горе долу до старта на Скорпион трасето, което от няколко години не се включва в Ендуро състезаниет, по пътеката спуснахме в Горно Демирево и се отправихме покрай язовирчето към една поляна за по-голяма почивка.
Там за малко да викаме неволята, Ачката беше вече с поомекнала гума и при помпането прецака игличката на винтила и гумата тотално спадна. Но с общи усилия проблема беше решен и след почивката ни очакваше продължително спускане към село Стоб.
В един момнет пак заваля за кратко, та докато се изчаквахме се скрихме под едно дърво. Продължихме спускането и в един момент пред нас се откроиха Стобските Пирамиди. Жалко че беше така мръчкаво времето и не станаха хубави снимки.
От село Стоб по асфалта отидохме в с.Пороминово с надежда да работи кръчмето, но за нещастие беше затворено. От там покарахме до Кочериново, но и там не работеше заведение за хапване. Взехме си по нещо от магазина, пихме по бира и от там директно се прибрахме в Благоевград по старият път през село Бараково.
Коментар