Категория
Дати
Село Кашина и водопад Скоко се намират на югозапдните склонове на Пирин планина близо до Мелник и Роженският манастир. Водопадът е с височина от над 20 метра, а пътят до него е маркиран и обозначен с интересни табели.
Миналата година посетихме водопад Скоко и село Кашина с колелата, но тогава бяхме избрали по-кратък маршрут. Тази година заложихме на по-дълго каране. Така че този път оставихме колите в село Капатово.
От Капатово по асфалтовият път през селата Кромидово, Хърсово и Враня достигнахме до Катунци. Без да почиваме свихме по пътя към село Златолист. До селото и храма на Преподобна Стойна пътят е с нов асфалт, идеален за каране по него.
Този път не се отбихме до храма, а от селото поехме по черният път към Роженският манастир. Кратки почивки направихме в Златолист и при манастира. Спуснахме към село Рожен и от там започнахме да се изкачваме към пясъчният тунел и село Любовище.
Естествено пред тунела спряхме да се снимаме, в България не знам дали има друг подобен тунел. След тунела има спускане и леко откатерване към село Любовище. Без да се мотаем много продължихме към село Кашина. От Любовище нагоре пътят вече е черен, но в добро състояние и може да се мине и с лека кола.
От няколко места покрай пътя се откриха страхотни гледки към околните планини наоколо и най-вече към Славянка и Среден Пирин с връх Ореляк. След няколко километра достигнахме и село Кашина.
Предните години там имаше работеща къща за гости, където предлагаха нещо за хапване и студена бира. Но тази година не работеше за клиенти, собственика с приятели се бяха събрали да празнуват Великден.
Ние седнахме за обедна почивка малко по-надолу на една поляна покрай реката. Хапнах малко постен печен боб, който си носех в кутия за подкрепа преди изкачването към Кашинският водопад Скоко.
След като починахме и хапнахме дойде ред на стръмното изкачване от близо 2км, което аз избутах. В началото на изкачването са сложили табелка с много удачен надпис цитат на Вернер Херцог: „Всеки човек трябва веднъж в живота си да избута лодка през планина“.
След като избутахме стръмното се озовахме на така нареченият Бял Път, който идва от към Сугарево и продължава към село Пирин. Макадамен път, на който скоро са нахвърляли чакъл и не е особено приятен за каране. По този път до отбивката до водопада са има няма 500 метра, а от отбивката може би още 200 метра.
Самият водопад е красив и сега пролетта беше пълноводен, висок е над 20 метра. Там около водопада си починахме добре, похапнахме пак леко въглехидрати, малко снимки и поехме с колелата по белият път в посока Сугарево.
Пътят се вие горе долу на едно ниво, като леко изкачва до един завой, от който се открива гледка към Роженският манастир в полите на рида. От там още малко надолу нагоре до следващия завой, при който излиза маркираната пътека от Рожен за хижа Пирин и от там вече до село Сугарево е само надолу. Спряхме на отбивката за гроба на Тодор Александров , но не се отбихме до него, защото се падаше доста по-ниско.
Над село Сугарево спряхме за малка почивка. Решихме вместо да се спуснем към селото, да продължим към село Долини. То е съвсем малко селце, но все пак видяхме двама жители единият от които ни даде да си напълним вода от неговата чешма.
От село Долини имахме леко спускане в едно дере и рекичка и от там започна стръмно изкачване към рида на който се намира село Горна Сушица, но реално излезнахме доста над селото при едно ново построено и модерно ловно стопанство.
Отново кратка почивка да похапнем и започнахме да спускаме към Горна Сушица по черен път. Вече в селото имаше стар асфалт, който ако следвате ще се спуснете в село Ласкарево. Ние спряхме при табелката на селото за снимка и малко след това отбихме в ляво по черен път, който ни спусна до асфалтовият път и точно на разклона, който е за Мелник, Виногради и Лозеница.
От там по асфалта се качихме до Лозеница, Зорница и по черен път през лозята се добрахме до Капатово, където бяхме оставили колата. Вече прегладнели, на центъра на селото се завормяше празничен събор, бяха напалили скарите и чакаха певицата за концерт.
Ние хапнахме кюфтета (до тук бях с постите) с по биричка, събрахме сили, натоварихме се на колата и се прибрахме в Благоевград. За деня имахме към 70 км и 1700 положителна денивелация, повечето по черни пътища,
От Капатово по асфалтовият път през селата Кромидово, Хърсово и Враня достигнахме до Катунци. Без да почиваме свихме по пътя към село Златолист. До селото и храма на Преподобна Стойна пътят е с нов асфалт, идеален за каране по него.
Този път не се отбихме до храма, а от селото поехме по черният път към Роженският манастир. Кратки почивки направихме в Златолист и при манастира. Спуснахме към село Рожен и от там започнахме да се изкачваме към пясъчният тунел и село Любовище.
Естествено пред тунела спряхме да се снимаме, в България не знам дали има друг подобен тунел. След тунела има спускане и леко откатерване към село Любовище. Без да се мотаем много продължихме към село Кашина. От Любовище нагоре пътят вече е черен, но в добро състояние и може да се мине и с лека кола.
От няколко места покрай пътя се откриха страхотни гледки към околните планини наоколо и най-вече към Славянка и Среден Пирин с връх Ореляк. След няколко километра достигнахме и село Кашина.
Предните години там имаше работеща къща за гости, където предлагаха нещо за хапване и студена бира. Но тази година не работеше за клиенти, собственика с приятели се бяха събрали да празнуват Великден.
Ние седнахме за обедна почивка малко по-надолу на една поляна покрай реката. Хапнах малко постен печен боб, който си носех в кутия за подкрепа преди изкачването към Кашинският водопад Скоко.
След като починахме и хапнахме дойде ред на стръмното изкачване от близо 2км, което аз избутах. В началото на изкачването са сложили табелка с много удачен надпис цитат на Вернер Херцог: „Всеки човек трябва веднъж в живота си да избута лодка през планина“.
След като избутахме стръмното се озовахме на така нареченият Бял Път, който идва от към Сугарево и продължава към село Пирин. Макадамен път, на който скоро са нахвърляли чакъл и не е особено приятен за каране. По този път до отбивката до водопада са има няма 500 метра, а от отбивката може би още 200 метра.
Самият водопад е красив и сега пролетта беше пълноводен, висок е над 20 метра. Там около водопада си починахме добре, похапнахме пак леко въглехидрати, малко снимки и поехме с колелата по белият път в посока Сугарево.
Пътят се вие горе долу на едно ниво, като леко изкачва до един завой, от който се открива гледка към Роженският манастир в полите на рида. От там още малко надолу нагоре до следващия завой, при който излиза маркираната пътека от Рожен за хижа Пирин и от там вече до село Сугарево е само надолу. Спряхме на отбивката за гроба на Тодор Александров , но не се отбихме до него, защото се падаше доста по-ниско.
Над село Сугарево спряхме за малка почивка. Решихме вместо да се спуснем към селото, да продължим към село Долини. То е съвсем малко селце, но все пак видяхме двама жители единият от които ни даде да си напълним вода от неговата чешма.
От село Долини имахме леко спускане в едно дере и рекичка и от там започна стръмно изкачване към рида на който се намира село Горна Сушица, но реално излезнахме доста над селото при едно ново построено и модерно ловно стопанство.
Отново кратка почивка да похапнем и започнахме да спускаме към Горна Сушица по черен път. Вече в селото имаше стар асфалт, който ако следвате ще се спуснете в село Ласкарево. Ние спряхме при табелката на селото за снимка и малко след това отбихме в ляво по черен път, който ни спусна до асфалтовият път и точно на разклона, който е за Мелник, Виногради и Лозеница.
От там по асфалта се качихме до Лозеница, Зорница и по черен път през лозята се добрахме до Капатово, където бяхме оставили колата. Вече прегладнели, на центъра на селото се завормяше празничен събор, бяха напалили скарите и чакаха певицата за концерт.
Ние хапнахме кюфтета (до тук бях с постите) с по биричка, събрахме сили, натоварихме се на колата и се прибрахме в Благоевград. За деня имахме към 70 км и 1700 положителна денивелация, повечето по черни пътища,
Галерия
Коментар