Коматинските скали са интересно скално образувание намиращо се в южната Влахина планина между селата Брестово и Сухострел. Най-лесно се достига до там по асфалтов път през селата Полена и Сушица, като асфалта свърша на около 2км преди Коматинските скали.
В района на Коматинските скали е и началото на пешеходният маршрут към първенеца на Влахина планина – връх Кадиица/Огреяк с височина 1924м. За да достигнете до скалите с велосипед има 3 основни маршрута:
- посоченият по-горе през село Сушица, който според мен е най-приятел и лесен за изкачване
- през Симитли и село Докатичево – в началото има стръмно асфалтово изкачване
- през селата Падеш, Дебочица и Сухострел – по този маршрут минахме този път.
До този момент бяхме се качвали с колелата до Коматинските скали през Сушица и през Симитли и Докатичево. Време беше да се пробваме и през Дебочица и Сухострел. Както и очаквахме най-тегаеият маршрут е през тези изоставени села.
От Благоевград до малко след село Падеш има нов асфалт, следва отбивка към село Дебочица по стар асфалт, който не продължава дълго. След това пътят е горски черен, но е добър и подходящ за лека кола.
Като достигнахме една от махалите направихме грешката да се спуснем надолу, вместо да хванем обиколният път от към запад, който не губи денивелация. Наложи се след това да избутваме по стръмен и кален път, докато се озовем на основният заобикалящ. След изкачването до така наречения Дебочишки Рид се откриха много яки гледки към околните планини.
След обща снимка поехме леко надолу по пътя към друга от махалите на село Дебочица, спряхме за обедна почивка до един водоем в който има множество водни лилии, макар че толко рано през годината не си личаха. Към началото на Юли ще са красиви и разцъфнали.
До тук що годе пътя беше добър, от тук нататък навлезнахме в пустошта. Личеше си че към село Сухострел не е минавано отдавна. Докато в село Дебочица има останали хора, то в Сухострел мисля вече няма нито един живущ. Преминахме покрай изоставени и порутени къщи на по над 100-200 години, докато достигнахме река Вранещица.
За съжаление моста беше отнесен, та се наложи да свалим обувките и чорапите и да прегазим ледените води на реката, което подейства ободряващо в иначе топлият априлски ден. От тук до билото имахме да вземем 300 метра денивелация, което не беше приятно с ицедени вече сили.
След като се качихме на билото, до нас се открояваха красиви Коматински скали, които през цялото изкачване се надвисяваха над нас. След кратка почивка горе поехме надолу към Докатичево и Симитли.
В Симитли седнахме да починем и пийнем по бира, преди да извъртим и последните 15км до Благоевград.
Коментар