Езерото Керкини старото име на което е Бутковски гьол първоначално е било блато по поречието на река в Струма в Сярското поле. През последните 100 години е изградена язовирка стена и източна дига с дтлжина над 7км, което вдига нивото на блатото и го превръща в езеро/язовир.
В момента Керкини/Бутковският гьол е национален парк, едно от най-добрите места за наблюдение на птици в Европа. Могат да се видят корморани, пеликани, розово фламинго и още над 100 вида други птици. Пеликани видяхме, но фламинго не – явно не уцелихме момента, въпреки че розовото фламинго минава през региона през Април.
Чудихме се как да посходим с карането, от къде да започнем и до къде да отидем с колите. И в крайна сметка решихме да оставим колите в село Кулата и да минем границата с колелата, после за кратко по магистралата и да отбием вдясно южно от планината Беласица.
И този план се оказа добър вариант като за Гергьовден, защото на граничният пункт имаше огромна опашка, а ние с колелата минахме за няма и минута, дори не ни и погледнаха личните карти. От там до отбивката са 12 км с лек наклон надолу, които взехме доста бързо.
В първото село след отбивката спряхме за кратка почивка, да хапнем по залък (хубаво е на всеки час да се хапва по малко при дълги карания, макар че бяха минали 40 минути само). Докато почивахме леко донапомпах задната гума, за да я направя по-корава. Обсъдихме и как да завъртим езерото, решихме да е обратно на часовниковата стрелка.
Продължихме по основият път, който ползваме и при обиколките на Беласица. В село Мандраки направихме още една почивка, там има чешма където си доляхме вода. Следващото село е Ливада, там вече се отбихме в ляво и хванахме пътя към село Керкини (Бутково). Кратка почивка при черквата в края на селото и поехме вече обиколният път около езерото.
От югозападната и южната страна пътят около езерото Керкини е сравнително пуст, движение почти няма, но то и населени места няма, чат пат по някоя ферма и стада от овце и крави да види човек покрай пътя. Но пък гледката към езерото и въздигащата се над него Беласица беше уникална.
Докато карахме колелата виждахме множество щъркели и пеликани в езерото, а на момени и по някое ято щъркели в небето. Общо взето не спирахме много за да слизаме към брега, докато Росен не спука гума. Уж кара с безкамерни гуми, ама и те се нуждаят от поддръжка и допълване с боза всяка година.
Уж все пак успя да пусне малко боза и да залепи гумата, но при помпането прецака винтила и положението не беше добро. Добре че все пак Митака носеше резервна гума от по-дебелите с френски вентил, че повечето от нас карат с авто вентили, които нямаше как да се пъхнат в отвора на каплата.
Докато оправяха гумата отидох до езерото да направя някоя снимка, общо взето от тази страна беше по-пусто, само една малка горичка от тополи и около пътя имаше градини горички от маслини.
След като оправихме гумата продължихме до селото Литотопос, където е най-южната точка на езерото и язовирната стена. Там седнахме в едно кръчме да хапнем и пием по бира. Не знам как са цените за местните, за нас написаха отделно меню с цени – свински флейки на скара с гарнитура бяха по 7 евро, пържола котлет 10 евро, бирата беше по 3 евро.
След като хапнахме се отправихме да продължим с обиколката на езерото, на Росен гумата пак беше омекнала и се наложи да се напомпа. Тръгнахме по асфалта и малко след като подминахме канала решихме да се върнем и да караме по дигата, което беше добро решение.
Тъкмо се качихме на дигата и на Росен гумата не беше в много добро състояние. Грешка беше че не беше проверено за трънче във външната гума, преди да се сложи нова вътрешна. Наложи се наново сваляне на гумата, проверка за трънчета – оказа се че има такова от предно каране, извадихме го. Залепихме вътрешната гума и вече всичко беше наред.
Карането по дигата точно покрай езерото е супер, усещането е страхотно. Но е хубаво да караш там с по-меко колело, аз карах с изцяло твърдо и ми се поразбиха камъчета в бъбреците докато минем тези към 7 по вече километра.
Някъде по средата на дигата има изграден параклис и нещо като бетонна платформа и помпена станция. Там спряхме за малко да поснимаме, направихме си и обща снимка. След това продължихме в северна посока, в един момент по пътя видяхме една малка пепелянка, която се заби в една локава и не искаше да мръдне от там за по-добра снимка.
Към края на черният път гума спука и Васко, та направихме почивка и още една сесия от снимки докато се смени вътрешната гума. След това достигнахме до един кът за отдих, имаше и чешма. От там започваше вече асфалтовият път към близкото село Мегалохори.
От него продължихме по асфалта, минахме по моста над река Струма и в село Вирония се включихме отново в основният път, където направихме нова почивка за сладолед. Поехме по пътя който ни отведе до магистралата и от там до Кулата. Цялата обиколка беше 105км и я направихме за 9 часа.
