В първият ден от нашето приключение в Стара Планина и Централен Балкан се изкачихме до връх Ботев тръгвайки от местността Мазането, минахме покрай хижа Плевен, оставихме си багажа на заслон Ботев и се изкачихме до първенеца на Стара Планина - връх Ботев.
Около месец предварително бяхме планирали този неколкодневен преход из Стара Планина, нощувките бяха запазени, прогнозата за времето беше сравнително добра, така че нищо не ни спираше да се втурнем в това приятно изживяване.
Групата ни беше от 8 човека, но 4 от тях бяха поели два дни по-рано в планината. Другите четирима се бяхме разпределили в две коли, така че да ни е по-удобно с логистиката. Едната кола я оставихме в село Чифлика до Троян – това щеше да е нашата крайна точка. С другата кола се придвижихме до вец Видима, от където тръгва пътеката за хижа Плевен.
Колата я оставихме малко под платеният паркинг, тъй като беше понеделник имаше достатъчно място където да се паркира колата. Понагласихме раниците и бяхме готови за очакващото ни катерене. Прехвърляше 12 на обед, цялата сутрин ни премина в пътуването от Благоевград то тази изходна точка.
Пътеката към хижа Плевен се виеше сравнително стръмно нагоре в гората, избрахме зимната пътека, покрай нея имаше опънато метално въже, за зимата си е необходимо. Срещнахме по пътя и други туристи, като им казахме че сме тръгнали за Ботев ни се чудиха защо не сме хванали по „Кабела“. Но ние за сефте идвахме в този район и предпочетохме добре маркираната пътека.
След около час излязохме на една овчарници, леко встрани от хижа Плевен. Пътеката ни поемаше отново нагоре по една изоставена ски писта. Катерейки леко нагоре се откриваше хубава гледка към хижата и околните поляни. Така лека полека стигнахме до разклона, където лятната пътека за заслон Ботев пое наляво, а зимната маркировка право нагоре към Млечният Чал.
Ние поехме по лятната марка, но тя се вие в подножието на върховете и реално като разстояние е повече по нея, но пък има на няколко места вода. Реално ако хванете зимната маркировка до Млечния чал ще стигнете по-бързо до заслон Ботев.
Вече хванали по лятната маркировка срещнахме няколко групи, които се връщаха от връх Ботев. Имаше и немалко малки деца с тях. Явно това е един от по-леките маршрути до първенеца на Стара Планина, и дори в този делничен ден имаше немалко туристи, които да го изкачат.
На заслон Ботев достигнахме около 4 часа след като тръгнахме. Там направихме една голяма почивка, настанихме се, хапнахме по една супа, пихме по бира и се отправихме към заветният връх за деня – връх Ботев. От заслона до върха без много да се бърза разстоянието се взима за около 30-40 минути.
На върха се срещнахме с другата част от групата, те идваха от хижа Тъжа и се бяха отбили до връх Марагидик. Реално с тях не се познавахме и там се запознахме. Предстояха ни няколко дни заедно по билото на Стара Планина.
Вечерта в заслон Ботев опознаването продължи на по хубава ракия с шопска салата, оказа се че ще има и други туристи в нашата посока – а именно един от най-хубавите преходи в Стара Планина – от заслон Ботев до Хижа Добрила.
Коментар