Това качване до билото на Попова Капа и Голям Купен го бяхме замислили още миналото лято, но тогава влошаване на времето ни отказа, бяхме стигнали само до Сухото Езеро. Ето че дойде момента и за връх Попова Капа.
В 7 сутринта тръгнахме от Благоевград за Кирилова поляна, там докато се натъкмим с багажа стана 8:30. До Сухото езеро стигнахме за около час и петнадесет минути, там направихме голяма почивка.
Нагоре към Поповокапските езера хванахме по пряката лятна пътека, която е доста обрасла и стръмна. Голяма грешка че не си сложих дългите панталони, беше мъка да се минава от там по къси панталонки.
След малко повече от час издрапахме до езерата с одрани крака и наядени от безброй комари и мушички. Там на езерата под връх Попова Капа си направихме обедната почивка, че бях вече прегладнял и с изчерпан запас от енергия.
И тук направих първата грешка с храненето, вместо сандвича си изядох бамята и таратора, които са крайно некалорични. Последва качване до превала между двете Попови Капи /Прекорец и Лопушки връх, така са дадени на картата/
Там на превала реших да си спестя качването до Попова Капа/Прекорец, от където чудесно се вижда Страшното Езеро, ще остане за следващият път. Единият приятел все пак се качи до върха и направи снимки отгоре.
Връщането към Кирилова поляна го направихме по маркираната пътека към заслон Кобилино Бранище и след това към Сухото езеро. Въпреки ремонта дето наскоро бяха направили на заслона, вътре си е същият батак, но това си е заслон де, при нужда да се подслоните в него.
Слизането обратно към колите беше скучно и монотонно, все пак успяхме да открием една огромна манатарка, която си разделихме и вечерта я хапнах с една студена бира.
Коментар