Това е продължението на публикацията Маврово - Едно красиво място в Северна Македония
В събота сутринта на 22-ри Юни 2019-та станахме много рана, още по тъмно. Стегнахме си багажа, натоварихме го по джиповете и потеглихме към Кораб Планина. Това беше и нашата цел основна цел в това ни пътуване в Северна Македония. Но за разлика от масовката, която изкачва връх Голям Гораб, ние се бяхме прицелили във връх Мали Кораб – много по впечатляващ и красив от своя с няколко метра по-висок събрат.
И едно уточнение: Македонците казват на Мали Кораб върха, който е в ляво на снимката, а този в средата наричат Мала Корабска Порта. Има много спорове относно наименованията, но за мен е абсурд връх да се нарича порта. За мен и за много други хора Мали Кораб е върхът в средата с височина от 2727 метра. Повече за хипотезите и информация за Кораб Планина може да прочетете тук: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=8261
Та да се върна на нашето приключение, с джиповете поехме по стандартният си път, който отвежда до последната застава “Стрезимир” в подножието на Кораб Планина. Именно там масово се разполагат палатки и от там тръгва пътеката нагоре за Голем Кораб.
Ние продължихме по черен път леко нагоре и наляво, който се виеше из планината и в един момент заобиколихме от другата страна склона, продължихме да катерим нагоре докато достигнахме една местност на около 2100м надморска височина. Някога там е имало гранична застава, но сега имаше останала само една бетонена основа. Това беше мястото, където оставихме колите и щяхме по-късно през деня да си изградим бивака.
Нарамихме раниците и се отправихме в посока на прохода Мала Корабска Врата, от където щяхме да качим върха Мали Кораб. Като за краят на Юни имаше доста преспи, така че на места се налагаше да заобикаляме и напредвахме по-бавно към портата. Срещнахме навлизащи от към портата албанци на магарета, които идваха да берат иглика, а по склоновете от тази страна на планината иглика имаше в изобилие.
След като достигнахме портата групата ни се раздели на две, тези които ги мързеше тръгнаха надолу в посока Корабски Водопад, а другата част поехме по реброто нагоре към върха. От към албанската страна на портата имаше останал бетонен бункер – нещо типично за албанската военна доктрина от миналият век. Не се сдържах и се мушнах в него за снимка.
Изкачването напредваше бавно, нямаше някаква изразена пътека. Достигнахме до едно място малко преди връхната кота, от там нататък до връхната кота беше доста рисковано по един скален ръб и решихме да не рискуваме, не носехме нищо за осигуряване. Поехме обратно надолу към портата, където и тази част от групата се разцепи. Тези дето се бяха поизморили поеха към мястото ни за лагеруване. Останахме 4 човека, които поехме към Корабският водопад.
Минахме покрай едно езереце, което в момента беше пълноводно, на снимки от други планинари съм го виждал, че към есента вече е пресъхнало. Та и тук направихме грешка, вместо да хванем надясно надолу, ние хванахме наляво. Влезнахме в един стръмен улей и лека полека спуснахме до долното ниво на водопада, което е около 1990м надморска, а няколко часа преди това бяхме на над 2700м височина.
Водопадът беше пълноводен и много красив. Македонците смятат, че Корабски Водопад /Пройфел/ е най-високият на Балканите, като твърдят че е висок 138 метра. Според други е висок около 100 метра, споровете са за от това къде точно е началото и краят на водопада. Малко под водопада имаше изградени два палаткови лагера. Подобно на Райското пръскало и тук много млади хора идват да бивакуват на поляните в основите на водопада. Може би при някое следващо идване насам и ние ще бивакуваме на това прекрасно място.
Краят на деня наближаваше, а трябваше да се приберем до нашият си лагер. Решихме да рискуваме по един улей, който щеше да ни спести доста от пътя. Много рисковано начинание, при условие че нямахме идея дали този улей няма да свърши пред някоя скала, а връщането назад беше почти невъзможно. За щастие се изкачихме без инциденти, но при едно подхлъзвани ни чакаха няколко стотин метра надолу по стръмният склон.
Вече излезли в горната част се включихме в пътеката по която бяхме дошли и бързо се добрахме до лагера, тъкмо беше започнало да се свечерява. Всички останали бяха разпънали палатките и ни чакаха с лека тревога. И ние разпънахме палатките и се присъединихме към вече оформящата се трапеза. Вечерта не премина през музикалният китарен съпровод, пееха се македонски и български шлагери и народни песни. А пък Ангел от Белград ни сготви много вкусна патешка супа в чугунен съд на бавен огън.
На другата сутрин станахме рано, събрахме си палатките и се натоварихме по колите. Спуснахме се до застава Стрезимир, където група хърватски туристи се разтоварваха от един голям камион. В този ден отново се отбихме към Маврово, но този път продължихме навътре в Бистра планина до едно китно селце разположено по склоновете на планината – Галичник. То представлява архитектурен резерват и почти няма местно население.
Поразходихме се из селцето, видяхме старата им черква, пихме по бира в едно местно капанче и дойде време да се прибираме към България. Пътуването беше скучно, особено след като 2 дни си бил в красивата планина не е приятно връщането в бетонната джунгла.
Коментар