Неделята се очертаваше да е с най-приятно време, но ни чакаше и дългото прибиране към България. Нямаше план за прибиране на цялата група заедно, имахме различни идеи и планове за този ден. Ние планирахме да караме от Лименария то Лименас по западното крайбрежие, което е с по-малък наклон. Друга част щяха да кара до ферибота от източната страна на острова. Пък други въобще нямаше да карат колела, а само щяха да се разхождат и плажуват.
Видео от днешният ден:Сутринта станахме към 8 и започнахме да си стягаме багажа. След като си натоварихме багажа в колата седнахме в кафенето да пийнем по кафе и закусим. Малко след 9 нашата скромна групичка от 3-ма тръгнахме с колелата към ферибота от западната страна на острова.
Общо взето не се мотахме много, само на няколко места спряхме за кратко да си направим по някоя снимка. Теренът от към запад е много приятен за каране, няма стръмни изкачвания, а гледките към морето и лазурните плажове са уникални.
Така неусетно стигнахме до плажът Гликади, където забелязах че беше паркирана колата на нашата шофьорка Елена. Добре че я видях, че щяхме да си подминем плажа и да чакаме на пристанището и да изпуснем ферибота.
А плажът Гликади е уникален с белият си пясък и дърветата средиземноморски бор предлагащи сянка. Там решихме да прекратим вело тура и да натоварим колелата на колата и да хванем ферибота в 12:30. Малко нетърпелив задавах зор на другите да се натоварим по-бързо, така че не успях да се насладя кой знае колко на този плаж.
В крайна сметка не само хванахме на време ферибота, ами бяхме първата кола качила се на него. Поне имаше време да си взема бира от едно близко магазинче, която след това с кеф си изпих докато плавахме към Керамоти. За разлика от Петък, днес времето беше идеално. Никакво вълнение и се разминахме по пътя с 2 други ферибота.
От Керамоти се отправихме в посока Драма и след това към планината Драмски Боздаг (Фалакро). Женската част от скромната ни група имаше желание да снима цветя ендемити за планината, които по това време на годината бяха разцъфнали.
Близо час се моткахме по склоновете над ски центъра на Фалакро в търсене на цветята ендемити и в крайна сметка намерихме и снимахме почти всички, които бяха поставени като цел. Аз лично нищо не разбирам от цветя, така че следвах жените и снимах каквото и те снимаха.
След като приключихме със снимките се отправихме с колата обратно надолу, та се случи така че както бяхме добре натоварени спирачките започнаха да прегряват, та спряхме да им дадем кратка почивка. След това започнахме да спускаме по-внимателно на 2-ра скорост и с по рядко ползване на спирачките. Така вече без проблеми достигнахме на границата с България и за разлика от Кулата на този ГКПП нямаше абсолютно никакви други коли.
След влизането в България търсихме място където да хапнем, бяхме прегладнели. В крайна сметка едно познато ми от преди заведение в село Места работеше, пък и там предлаганата храна е превъзходна на много добри цени. Всички си поръчахме по порция телешка глава. Уникално хапване и ако имате някога път през село Места се отбийте в заведението на Ретидже намиращо се на първия етаж в сградата на горското стопанство.
В Благоевград се прибрахме по светло, изморени и щастливи от чудесно прекараният уикенд.
