От хижа Грънчар до Рибни Езера

В тази статия ще опиша прехода ни от хижа Грънчар до хижа Рибни езера, като преминахме през седловината Джанка, след това през връх Ковач, преминахме от Източна в Средна Рила, минахме през връх Вапа, покрай Канарата и се спуснахме към Рибните езера.

Това е вторият ни ден от преходът ни в Рила:

• Ден 1 Петък: от Боровец с кабинковият лифт до Ястребец, от там до връх Мусала и хижа Грънчар
• Ден 2 Събота: От хижа Грънчар до Рибни Езера с нощувка в хижата там
• Ден 3 Неделя: От Рибни Езера през върховете Кьоравица и Рилец да подхванем Бричеборското било и да слезем на Рилският манастир.

Бяхме си навили телефоните да ни събудят сутринта в 7 и 15. Станахме без да си даваме зор, постегнахме багажа и отидохме да закусим. Обичайно се предлагат пържени филийки, но тази закуска ми е втръснала – предлага се почти на всяка хижа. Вечерта бяхме питали хижаря дали има друга закуска и ни предложи да ни направи домашна юфка. Рискувахме и четиримата си бяхме поръчали юфка за закуска.

Докато си чакахме юфката, Влади сложи на газовото котлонче да свари кафе, не че хижарското е лошо, но той си има този навик да си вари кафенце на преходите. Така на предният ни преход до Тодорка свари кафенце, докато си почивахме на Тодорините очи. Юфката се оказа добър избор – гъста и обилно поръсена с домашно сирене, стабилна закуска за предстоящият ни 8 часов преход.

След като закусихме продължихме да си се помотаваме, с хижаря се поговорихме за бъдещето на хижата. Бяха започнали с ремонтите, но тепърва има да се променя хижата. Важното е че са им я отдали на 10 годишна концесия и има смисъл да се развиват. Групите една след друга тръгваха към дестинациите си. Най-накрая се строихме пред хижата за снимка и в 9 часа тръгнахме нагоре към седловината Джанка, от където вчера се спуснахме към хижата.

На седловината настигнахме една от групите, които бяха тръгнали към връх Мусала и Ястребец. На тях им предстоеше качване през клека, който спуснахме предния ден. Ние си направихме по-дълга почивка, преди и ние да поемем през клека, който да ни отведе в подножието на върховете Суа Вапа и Ковач.

Докато си ходехме така из клека, между другото беше по-добре от вчерашната пътека, на моменти отляво ни се окриваше гледка към езерото и хижа Грънчар, а отдясно гледка към язовир Бели Искър и надвесилите се над него върхове Овчарец, Близнаците и Мусала. На едно две места спирахме да си направим снимки на тази красота.

Малко след това излязохме от зоната с клек на по-открито пространство, в ляво започваше билото на Суа Вапа, откри се гледка и към по-малкото от Якорудските езера, което се намира в подножието на върха. Отсреща се извисяваше острият ръб на вр.Ковач. Под върха на билното плато има малки езерца, от които тече поток с бистра вода годна за пиене. Там насядахме да починем и хапнем малко, допълнихме си от водата, която беше ледена.

След почивката ни очакваше малко по-стръмно изкачване, което ни извежда на билото на връх Налбант (старото име на Ковач с височина 2634м.). Маркираната пътека леко подсича върха, но от пътеката до самият връх има пирамидки и се стига за 5-10 минути. Гледката от върха е впечатляваща, точно под вас са двете по-големи от Якорудските езера – Рибното и Мъртвото. Отделно се наслаждаване и на панорамата откриваща се към Източна и Централна Рила.

На върха си направихме по-дълга почивка, започнаха да се появяват облаци, което беше добре, че вчерашният ден през цялото време ни печеше яркото слънце. От тук нататък общо взето един облак си ни изпрати до рибните езера и през повечето време бяхме на сянка. А от върха Ковач се виждаше като на длан дългият път който ни очакваше докато стигнем до вр.Канарата.

Върнахме се на маркираната пътека и леко и бързо спуснахме до превала над баненските езера, в най-ниската точка на превала имаше плитко езерце, по-скоро гьол около който на паша беше стадо коне с няколко малки жребчета. Поснимахме ги и продължихме леко да изкачваме към следващото възвишение. Видях на картата, че на спускането от другата страна на възвишението има отбелязана чешма, така че решихме там да е обяда.

Някъде към 12:30 – един без нещо бяхме на чешмата, седнахме за дълга обедна почивка. Водата течаща от тази чешма е една от най-вкусните и хубави в тази част на Рила. От тук започва немаркирана пътека, която стига до Сухото Езеро и от там вече с жълта маркировка до хижа Семково.

Официалната пътека маркирана със зелена маркировка, която води към хижа Семково започва на километър след чешмата, там си има голям кол с табели. Именно тук е границата между Източна и Средна Рила. Ние си продължихме по червената маркировка с леко и продължително изкачване към връх Вапа. То връх силно казано, объл и обширен на места обрасъл с клек.

След като подминахме връхната точка пред нас се откриха Вапските езера. Седнахме за кратка почивка да се полюбуваме на гледката, а долу в ниското покрай горното Вапско езеро се беше сформирал къмпинг, явно печаха нещо на скара, защото се виеше дим над лагера им.

Малко след тази почивка дойде момента да минем по една пътечка през едни вълнообразни възвишенийца приличащи на мини жандарми. Излязохме им бързо от другата страна, от там се спуска пътека, която минава през Вапските езера и отива до хижа Семково. Имаше и табела, която обаче беше силно закривена. Преди 2 години минахме по тази пътека за към Семково, много е приятно и красиво покрай Вапските езера.

Дойде време да минем в подножието на връх Реджепица, на няколко места прескачахме поточета, а на едно място в посока върха с камъни е ограден един извор. Там е третото място от маршрута, където можете да си напъните хубава вода. Още малко ходене достигнахме до подножието на връх Канарата. Отново почивка, преди да подхванем по пътеката, която излиза между Канарата и Йосифовица.

Вече започнахме да срещаме хора, няколко групички правещи кръгов маршрут около Канарата. Спирахме за кратко да си поговорим преди да продължим по тясната на места пътека. Стигнахме до превала между двата върха и пред нас в ниското се откриха Рибните езера и хижата разположена между двете езера.

Спускането от там до хижата е стръмно по една пътечка на зиг-заг, която спуснахме внимателно, защото вече се беше натрупала умора в краката. На хижа Рибни Езера бяхме точно 7 часа и 50 минути след тръгването ни от хижа Грънчар. По табела го дават 8 часа. А ние си се движихме нормално и с много почивки.

Хижата се пръскаше по шевовете, добре че си бяхме запазили места седмица преди това. Настаниха ни в бунгало, в стая с 4 легла, което беше добре че ще сме си само ние. В съседната стая се оказа, че са една друга групичка от Благоевград, на които това им беше 6-и ден в Рила. Седнахме на верандата пред бунгалото да си поговорим, междувременно си взех една наливна крафт бира срещу скромната сума от 10 лева. Но пък добре се получи на снимката със сушеното месо и хижата отзад за фон.

Вечерта я прекарахме вътре, хапнахме и пийнахме. На хижата имаше и други познати, с които сме правили преходи пеша или с колела. Та приказката и ракийката си вървеше до към полунощ. Но трябваше да си лягаме, че на другия ден ни чакаше също дълъг преход – спускане към Рилският Манастир по рида Бричебор.

Да кажа нещо и за хижа Рибни Езера. За момента мисля е една от най-скъпите хижи в Рила. Нощувките са по 30 лева. Храната: Супа 5лв, Бира кенче 5лв, Наливна 10лв, Салата от зеле – 7лв, Шопска 10лв. Предлагаха се и разни скари, но не обърнах внимание на цените.