Мальовишки Езера и Връх Ушите

Мальовишките езера се намират под връх Мальовица, но са в страни от маркираните пътеки и достъпът до тях е по няколко стръмни пътеки. Връх Ушите се намира точно над езерата и е с височина 2547 метра.

От Благоевград тръгнахме 8 човека с 2 коли и се придвижихме с тях до бившото ЦПШ. Като цяло планът беше за по-лежерна разходка и тръгнахме сравнително късно. Когато тръгнахме пеш от ЦПШ към хижа Мальовица беше вече 11 часа.

До хижа Мальовица си се ходи по стандартната пътека, този път ни отне близо час да достигнем до хижата. Там на пейките пред хижата се поизчакахме да се съберем, напълнихме бутилките с вода (не беше нужно, защото нагоре имаше доста поточета от където човек да си напълни) и се приготвихме да тръгнем по Заешката пътека.

Така наречената Заешка пътека започва точно преди хижа Мальовица и започва да набира височина в клека, като се вие първо на север и после се насочва в югозападна посока. Реално е маркирана с бяло-червена/оранжева маркировка и каменни пирамидки. Въпреки това на едно място изпуснах пътеката и се набихме в клека, това явно е била някаква по-стара пътека, защото си личеше че е минавано, но беше доста обрасла. Върнахме се обратно и си хванахме правилната пътека.

След бързо набиране на височина се достига до началото на Виа-Фератата, там пътеките се разделят. Ако нямате нужната екипировка за виа-ферата, абсолютно ви препоръчвам да не се пробвате там. Дори наскоро имаше смъртен случай при падане на човек от виа-фератата. Ние си продължихме по заешката пътека и бързо набирахме височина докато не излезем на Мальово Поле.

Тук вече се откриха яките гледки към Мальовица, Орловец, Ловница, че дори и Купените се виждаха. Събрахме се за обща снимка и продължихме напред към Мальовишките езера, до които оставаше съвсем малко разстояние.

Пътеката ни отведе на 3-4 метра над първото и най-голямо от 3-те Мальовишки езера. Все още имаше останали преспи сняг около него. Часът беше 13:45 (2 часа и 45 минути след началото). Тук пак за кратко почивахме и изчакахме групата ни да се събере, решихме да обядваме на брега на 2-рото езеро, което е най-малкото от езерата. Намира се на 2355м надморска височина.

Настанихме се на брега на 2-рото езеро и седнахме да похапнем. Забравих да кажа, че Ицо беше взел кучето Ева с нас. Докато обядвахме кучето си играеше около езерото и естествено се опитваше да си изпроси по някой залък от хората наоколо. След като похапнахме беше време за кратка почивка.

Някои останаха да си почиват покрай езерото, други решихме да отидем до горното Мальовишко езеро, което е 2-рото по големина и е на 2368м надморска височина. Там направихме по някоя снимка и продължихме нагоре по пътеката, която излиза на един хребет над езерото. Тук има нещо като разклон. Една пътека води нагоре по улея и излиза между Орлето и Мальовица. Друга пътека поема към Урдиният циркус и третата пътека към намиращият се наблизо връх Ушите.

Ние поехме към връх Ушите, който е с най-висока кота от 2547м надморска височина. От върха се откри гледка към насрещният урдин циркус, частично се виждаха 4 от езерата, както и върховете надвиснали над тях – Зелени връх, Дамга/Вазов връх, Додов връх, Мермерите и естествено Мальовица, която се надвисваше съвсем близо над нас.

След като си направихме по някоя снима на върха поехме директно надолу към 2-рото езеро, малко погазихме из хвойанта, но като цяло не беше нещо сложно директното слизане. Докато се съберем пак мина малко време в почивка. Събрахме си багажа и се отправихме надолу към първото езеро, този път минахме покрай брега му и си помолихме едни други туристи да ни направят обща снимка.

Планът беше след това да се спуснем по Овчарският улей към Първа тераса над хижа Мальовица. Уж имахме офлайн карти, но едни поставени пирамидки ни отведоха в един съседен улей. Не знам защо някой е слагал там пирамидки, те в един момент изчезнаха, но бяха поставени там колкото да подведат някой, който не е ходил друг път там в района. Полутахме се малко, видяхме другата група от къде слиза и в крайна сметка намерихме правилната пътека и се спуснахме надолу по улея към Първа тераса. В горната част на Овчарският улей беше мокро и хлъзгаво, така че трябва да се минава с повишено внимание.

От първа тераса до хижата имахме още малко слизане, там направихме кратка почивка и поехме надолу към ЦПШ и паркираните ни там коли.