До сега бях изкачвал 2 пъти Гоцев Връх /2212м./, и двата пъти през късната есен като склоновете бяха заснежени. Заради прогнозата за променливо време се чудехме къде да се поразходим и в крайна сметка решихме да се отбием до планината Славянка.
Събрахме се групичка от 8 човека, 5 от Благоевград и 3-ма от Сандански. Малко се поомотахме с тръгването сутринта и в 8 часа бяхме на магистрала Струма на отбивката за с.Катунци при с.Ново Кономлади. Опашката от автомобили чакаща да премине в Гърция беше стигнала до тук – цели 10км автомобилна колона. Трябваха ни 10-тина минути за да успеем да си хванем отбивката и да излезем от магистралата.
От там за да се достигне до началната точка за изкачването на Гоцев връх се минава през село Катунци, където в центъра му се отбивате надясно към селата Яново, Петрово и Голешево. След село Петрово се минава покрай хижа Извора и се достига до началото на пътеката с червена маркировка, ще се ориентирате лесно, има колче с табели до пътя. За синята маркировка трябва да продължите по пътя около 700 метра и ще видите табели на Резерват Алиботуш.
Да кажа нещо за двата маршрута, първият с червена марка е доста стръмен до обединението си с този със синята марка. Синята марка до заслон Марина поляна представлява черен път, по който с джипове може да се качите до заслона. На този път има преки пътеки, с които може да спестите няколко завоя. Вода има малко след началото на червената пътека, тече от една шахта. Другото място за вода е горе при заслона, там тече слабо.
Общо взето масовата практика е да се качи върха по червената марка и да се слезе по синята, като се ползват преките пътеки. Така направихме и ние. Поехме по стръмната пътека и бавно започнахме да набираме височина, на едно място се преминава през оголен склон и има хубава гледка към южен Пирин.
Още малко след това се достига и до поляната, където се обединяват двете пътеки, от тук до върха се следва синя маркировка. Има още малко изкачване в иглолистна гора, след което пътеката подсича връх Шабран, преминава покрай едно безводно понижение, където обикновено пасат крави и сте пред финалният склон, остават последните напъни докато достигнете до върха.
От Гоцев връх при хубаво време се виждат 22 планини в България, Гърция и Македония. Ние не случихме на особено добро време, в далечината всичко беше в облаци и мараня. Но все пак се открояваха от гръцка страна Драмски Боздаг и Шаралия. Ако отидете до граничната пирамида, която се вижда в югоизточна посока от там ще се открие гледка към гръцките села в подножието на Славянка и Стъргач – именно през тези села минаваме през вторият ден на вело-обиколката на планината Славянка.
Върнахме се до върха, където си направихме по няколко снимки, хапнахме по сандвич и полежахме на тревата малко под върха преди да се решим да спуснем по пътя обратно надолу. Минахме покрай заслона Марина Поляна, където местни купонджии си бяха спретнали трапеза, към тях се бяха присъединили и една група от Североизточна България, с които се разминахме при изкачването.
И ние се включихме за кратко към трапезата, почерпиха ни с ракия и печено яре. Тамън да изчакаме по-бавните от нашата група да дойдат. Имаше и местен зевзек, който разказа няколко смешни истории.
Разделихме се с новите си познати и поехме надолу по пътя, а покрай него на места имаше вече узрели горски ягодки. Тази година доста се позабавиха, в гората нямаше, имаше само на места, където слънцето повече огряваше.
Колкото по-надолу слизахме, толкова повече жегата ни притискаше. Достигнахме до колите облени в пот, отбихме се до хижа Извора да се поосвежим да изпием по студена бира. От там до Благоевград пътувахме спокойно, а опашката от чакащи автомобили на магистралата беше изчезнала.
- Коментар
- 4326 views