Кръгов преход започващ от Шилигарника, минаващ през Къркъмски Езера, изкачване по улей до Овча Полена, след това покрай долното Тодорино Езеро директно се изкачва връх Голяма Тодорка. Следват Средна и Малка Тодорка и спускане през Бъндеришките езера до хижа Вихрен и заведението на паркинга под Байкушевата Мура.
Видео от прехода до Тодорка през Къркъмите:
Бяхме сравнително голяма група в началото – 14 човека. Оставихме колите на паркинга на Шилигарника и от там по пистите се отправихме към захода към пътеката. Захода се пада на писта номер 10, малко над разклона за писта номер 12. На картата на kade.si е отбелязано добре. От там се продължава по пътеката, която е успоредна на пистите и води към Къркъмски Езера.
В един участък от пътеката се минава през леко обрасло и заблатено дере, където може и леко да се намокрите, но основният ни проблем бяха облаците от комари, които още от сутринта започнаха да ни изпиват кръвчицата, въпреки че се пръскахме с репеленти.
Пътеката е ясна до момента в който се достига долното къркъмско езеро, там трябва да заобиколите езерото от дясно, има пирамидки но трудно се следват. Ако си следвате пътечката ще ви отведе до Голямото Къркъмско Езеро, което се е впило в скалите като по-голямата част от брега е високо над водата.
До езерото има нещо като къмпинг площадка с маса и пейки, там явно често се пали огън, има и складирани скари и други неща. Там направихме първата ни по-голяма почивка, да поснимаме и да хапнем по нещо. Тук групата ни намаля с още 1 човек, който реши да се върне към Шилигарника, а първият отказал се беше още като качвахме по пистите.
След това пътеката се спуска до брега на самото езеро, единственият участък около езерото, където можете да сте на нивото на водата. Там също направихме по някоя снимка. Улеят по който трябва да се качим се виждаше много добре, но за да се достигне до улея, първо се хваща леко вдясно по камънака и когато се достигне едно ниво, пътеката свива в ляво и скоро след това се озовавате в улея, който не е стръмен, приятен е за качване.
Изкачването по улея ни отведе от Овча Полена, това е една обширна, цветна и леко наклонена поляна намираща се под по-ниското и малкото от езерата Тодорини Очи. След още 10-тина минути излезнахме малко над езерото. Тук групата ни намаля с още 2 жени, които решиха да си спестя катеренето на Тодорка и се отправиха по пътеката със зелена маркировка към Бъндеришкият циркус.
Така останали 10 човека се отправихме по пирамидките директно нагоре към връх Голяма Тодорка с височина от 2746 метра. Ако не се лъжа от тръгването ни от Шилигарника до качването на Тодорка бяха изминали малко над 4 часа и 30 минути. На самият връх поседяхме поне още половин час – почивка, много снимки, шеги и закачки.
След това по билото минахме през всички коти на Тодорка, а гледките от там са уникални. Гигантите Вихрен и Кутело са на една ръка раазстояние, Муратов връх и целият траверс на Дончовите Караули се открояват много ясно. От другата страна са Типиците, а отвъд долината на Демянишката река гордо стърчаха Стражите и Газей.
След като се налюбувахме на всички тези прекрасни гледки, дойде време и да се спускаме към Бъндеришките езера. След малко ходене по камънака се озовахме на пътеката идваща от към хижа Демяница до хижа Вихрен, която е маркирана в зелено. По нея бързо спуснахме до Жабешкото Езеро. Там направихме кратка почивка, като аз и Анелия се отделихме, тя бързаше да стигнем някъде в по-ниското където да има обхват на телефона. Другите останаха за малко по-дълга почивка.
С малко по стегнато темпо достигнахме до хижа Вихрен 20-тина минути след двете отделили се на Тодорини Очи жени – Велина и другата Анелия. Приключението ни завърши на заведението под Байкушевата мура, където изчакахме другата част от групата. Шофьорите на колите ги метнаха до Шилигарника и се върнаха с колите. След като хапнахме и пийнахме под постоянният тормоз на комарите, някъде късно привечер се натоварихме по колите и се прибрахме в Благоевград.
Целият преход ни отне около 8 часа, включително всички почивки и помотаване.
Коментар