Уикенда на 16 и 17 Септември 2017-та се очертаваше ясно, топло и слънчево време и взехме решение да направим един двудневен преход в Пирин планина. Събрахме се група от 14 човека от Кресна, Благоевград и София - едно ядро от постоянни и няколко нови човека към групата. Бяхме си резервирали места за спане на хижа Демяница.
Сбора беше в 8:30 на хижа Гоце Делчев, където е началната станция на седалковият лифт към х.Безбог. Цената в едната посока е 10лв, а двупосочен билет е 15лв. Пътуването с лифта е около половин час, и ако го правите рано сутрин се облечете по-добре, че е хладно.
На хижа Безбог се запасихме с вода, и добре че го направихме, защото в това сухо време бяха пресъхнали водоизточниците по пътя ни. А пътя ни поведе покрай езерото, последвано от едно стръмно, но кратко изкачване от което се открива гледка към Поповото Езеро.
Нашата крайна цел беше хижа Демяница, но нямахме намерение да минем по маркираната пътека. Избрахме по-дългия и труден маршрут през върховете Полежан и Газей, но за сметка на това много красив. Отбивката за вр.Полежан е 100-150 метра след стръмното изкачване след Безбожкото езеро. Хваща се надясно по добре очертана пътека. Пред нас имаше голяма група, която беше поела по същата пътека.
След стръмно изкачване се достига до местността Полежан разположена между вр.Полежан и вр.Безбог. От там се открива гледка към Десилашките Езера, които бяха с доста ниско ниво. Тази местност е на височина около 2500-2550 метра а вр. Полежан е висок 2851м. Т.е имахме да изкачим още около 300м денивелация в по-голямата си част стръмно изкачване.
След като стигнахме върха си полегнахме малко, за да си починем. Беше станало обедно време и хапнахме по 1 сандвич. След немалка почивка направихме по някоя снимка на фона на красивите гледки, които се откриват от върха. Целият Попово-езерен циркус се откриваше под нас, както и Полежанските езера, най-горното от които беше пресъхнало.
След вр.Полежан целта ни беше вр.Газей, тръгнахме към премката между Полежан и Малък Полежан, като от един ръб се откри страхотна гледка към прословутото Горно Газейско Езеро, наречено от народа Дамата с Кока поради специфичната си форма.
Връх Газей е един такъв остър и стръмен, но се качва сравнително бързо за около 20-30 минути. От него се откриват гледки към Превалските, Типицките и Василашките Езера, както и към Газейския Циркус и надвисналите Стражи над него.
Спускането през газейският циркус си е доста стръмно, пътеката се губи на места, а скалният праг между Горно Газейско и Долно Газейско езеро бих казал че е дори опасен, ако не внимава човек.
Като цяло спускането към х.Демяница през по-голямата част е стръмно и неприятно, минава се отначало през големи камънаци, след това през клекове и накрая влиза в горската част. Спускането го разнообразявахме с ядене на боровинки и малини от които имаше в изобилие.
След достигането на х.Демяница се настанихме, изкъпахме и седнахме да хапнем и да пийнем. И хоп получи се забавна вечер. В хижата имаше още една група, по-възрастни хора, които празнуваха. Имаха си репертоар, свириха на акордеон, имаше забавни постановки с дядо поп и чавдарче :) Много се посмяхме!
На следващия ден станахме, закусихме и поехме по пътеката към Василашките Езера и хижа Вихрен. Отново красив преход, който в горната си част минава и покрай езерата Тодорини Очи. Там напуснахме пътеката за х.Вихрен и се отправихме към вр.Тодорка. От билото между малка и голяма Тодорка се откриха величествени гледки към върховете Вихрен и Кутело.
От вр.Тодорка пред нас се откри предстоящият ни маршрут - едно ръбче, което изглеждаше доста коварно и някои от жените в групата се уплашиха. Но реално този ръб само изглежда страшен, достатъчно е широко за да се мине през проблем, а след това има стръмно спускане към пистите и най-горната лифтова станция.
От там нататък последва едно монотонно и скучно слизане по пистата до Шилигарника, където ни чакаше превоза за прибиране у дома.
