Ден трети от нашето приключение в Централен Балкан, но този ден беше предвиден за ден почивка и направихме съвсем кратък преход от хижа Добрила до Хижа Дерменка, който взехме под 3 часа без да бързаме. Теренът е предимно равнинен с хубави гледки към Сопот и околните населени места.
Общите снимки в галерията и тази за корицата на този пътепис са дело на Стоян Йотов - www.yotov.me
Ден 1: до връх Ботев покрай хижа Плевен
Ден 2: от заслон Ботев до хижа Добрила
Сутринта на третият ни ден от прехода в стара планина не бързахме да ставаме, очакваше ни едно лежерно ходене от максимум 3 часа по терен с малка разлика в денивелацията.
За закуска освен пържените филийки, които бяха включени към нощувката и имаха бегъл допир с яйце си хапнах и една класика – бира и шкембе. Нужно си беше след снощните „домашни“ ракии.
Вечерта се засякохме за кратко с Адриан, един познат от града, който живее и работи в Пловдив, бяха дошли предния ден от към Сопот с лифта и с идеята да отидат до Голям Купен. Но за жалост новите му обувки марка Мамут за близо 1000лв се бяха изкривили отвътре и не ставаха за носене.
Междувременно нашата група вече започна да се събира, време беше да поемем по пътя към хижа Дерменка. Направихме си обща селфи снимка пред портата с надпис на добър път и се сбогувахме с „хижа“ Добрила.
Относно прехода няма какво толкова да се каже, първо се ходи в гора, после се излиза на една поляна и има леко изкачване докато се излезе на по-оголен терен. От там има хубави гледки към долината и отсрещната Средна Гора.
В един момент се открива и хижа Дерменка, която стои на отсрещен хълм леко встрани от основното било. Без много да си даваме зор достигнахме до хижата за под 3 часа. Тамън да обядвам отново със свински уши на скара и студена бира.
Хижите Добрила, Дерменка и Орлово Гнездо се държат от един и същи собственик, така че менюто беше абсолютно същото, само че цените бяха леко надолу. Нощувката в общи стаи беше по 15лв, а в двойна стая с баня и тоалетна по 25лв на човек.
Така или иначе общите спалния бяха заети, та се настанихме в двойките. И по-добре, по един душ, поизпрахме си каквото имаше за пране и го проснахме да съхне на големият простор до хижата. През останалото време до вечеря дремахме и/или си говорихме с другите туристи за минали и бъдещи преходи.
В късният следобед се появи и група колоездачи поели по нелекият маршрут от връх Ком до нос Емине. Сред тях имаше и наш приятел - Стефчо, с който си поговорихме и направихме снимка за спомен. Тяхната цел за деня беше хижа Добрила и след кратка почивка поеха нататък по техният си път.
На вечеря отново се събрахме всички в столовата, хапнахме и пийнахме леко, на другият ден ни чакаше малко по-натоварващ преход – от Дерменка до Козя Стена.
Коментар